Простият пътТом 5 · Седмици 33–40

Да, Отче, това е моята молитва. Доверието ми в Теб ми позволява да приемам и ценя знанието, че Ти ще продължаваш да ми показваш пътя, по който ходя с Исус всеки ден.

Първо, Отче, благодаря Ти, че ме осинови като Свой син. Второ, помогни ми да виждам кога имам нужда от възпитание, за да мога да Ти изповядам греха си и да Ти позволя да направиш всичко необходимо, за да ме поправиш, така че да Те следвам, докато водиш изгубените.

Това е част от молитвата, която Исус отправи за нашето единство заедно с Него в сърцата ни. Грижата за хората не е само за изгубените или за християните, които имат нужда от помощ — тя е и за съработниците, с които служим в църквата и в обществото.

„Но после принася мирния плод на правдата“ — това е ключът тук. Без първо да приемем възпитанието и промяната, не можем да насочим вниманието си към нуждите на другите.

Исус винаги поучаваше и служеше на Своя народ с голямо състрадание и с послания, които им даваха мир, но също така изобличаваше недостатъчното ръководство. Тези, които обучавате като ученици, трябва да видят Неговия мир в сърцето ви.

Това е основната вътрешна нужда на всеки, при когото Бог ви изпраща да свидетелствате и който още не е спасен.

Благодаря Ти, Отче — намерих, че това е точно стихът, с който исках да открия тихото време в Club 180, а сега Псалм 95:6-7 са стиховете за вечерта на хваление и молитва, докато пътуваме към Кентъки.

Следваме Христос и Му се покоряваме, защото Го обичаме и искаме да Му угодим. В отговор на нашето послушание Той ни дава всичко необходимо — включително силата на Светия Дух — за да успяваме.

В предишния стих Бог говори чрез Мойсей; в този Сам Бог говори чрез Своя Син. Този път Исус поставя ударението върху любовта — нашата любов и любовта на Отца.

Сега навлизаме в трудните области. Може да имате приятел, чиято горчивина към друг човек му пречи да приеме Исус Христос. Първо насочете вниманието му към този проблем.

Толкова много християни са се оставили да бъдат поробени от желанието да бъдат част от този покварен свят. Ако ви е грижа за тях, ще търсите Божията помощ, за да ги избавите и да ги насочите към Исус.

Мойсей говори на Исус Навиев, докато Бог го подготвяше да въведе евреите в обетованата земя. И ние сме доброволци в служба на ГОСПОДА, макар да не ни се иска да водим армия — вместо това ни се иска да влезем в живота на хора, които са отделени от Бога, някои от тях християни, които още не са се научили да се доверяват и да се покоряват на Неговата воля, и да им помогнем да се примирят с Исус.

Докато опознавате хората, които Бог ви е изпратил, Исус ще ви покаже вътрешните им нужди и после ще ви даде сила да ги насочите към Него за изцеление. За слепеца това беше зрението му; за хората, които срещате, това ще бъде отварянето на очите им, за да могат да видят Исус.

Отче, към Твоята праведност и благост във всяко Твое дело се връщам отново — че Ти си близо до всички, които Те призовават, и насищаш всичко живо от отворената Си ръка.

Тъй като Те приехме за Господ и Спасител, е утешително да знаем, че Исус се моли за нашето ученичество.

Използвам този стих два пъти; той е толкова силен и е толкова успокояваща истина, че когато Те следваме, Отче, и се предаваме и покоряваме на Твоята роля, Ти си близо.

Това е част от Господнята молитва и тя ни кара да погледнем себе си — как реагираме на социалната си среда и как хората са се отнасяли с нас.

Точно преди това Павел пише, че Исус ще въздаде справедливост на онези, които искат да ни навредят, ако не се покаят. Въпреки това сме призовани да се молим за избавлението им от греха, а не за наказанието им.

Исус задава този въпрос на Петър три пъти и всеки път наставлението Му е едно и също: ако Ме обичаш, иди и служи на Моя народ.

Както това желание живее в мен, защото идва от Теб, така трябва да намирам други, които споделят същото желание, и да им служа.

Отче, като гледам към Теб всеки ден, виждам любящ и грижовен Бог, който, макар да си Създателят, пак ни обичаш, когато се бунтуваме против Теб. Мисля си за Твоята реакция към Адам и Ева, които се скриха в градината, след като съгрешиха — Ти не дойде при тях с гняв, както бихме очаквали, а със сърце, пълно с любов и състрадание, макар да знаеше за жертвата на Твоя собствен Син, която един ден щеше да бъде нужна.

Това е моето лично предизвикателство: да бъда толкова съсредоточен върху Христос, че да Му позволя да говори чрез мен на погиващите и Ти, Господи, да ги привлечеш към Себе Си.

Това беше част от молитвата на възлюбения апостол Йоан за онези, на които пишеше. Тя се превърна в молитва на любов, която Ти изпрати лично на мен, мой Отче.

Отче, хваля Те, че отваряш врата за Твоето благовестие навсякъде, където ме изпращаш.

Това е денят, който ГОСПОД е създал; ще се радваме и ще се веселим в него.

Всеки човек, при когото сме изпратени, има същия произход — създаден по Неговия образ — и това оформя начина, по който трябва да го виждаме и да му служим.

Като родени отгоре, всеки от нас може да разбере как благоговението, страхопочитанието, радостта и послушанието към нашия небесен Отец ни носят радост и блаженство. Но онези, при които Той ни изпраща, още не са там; ако са изгубени, те ходят в тъмнината на неудовлетвореността и никога не приемат Божията любов, докато Той не ги привлече и не ни изпрати да споделим Исус с тях.

Отче, намерих този стих в интернет, изписан върху снимка на изгрев над планина. Символиката му е двойна: стихът описва как християнинът гледа на изгрева, а също описва това, което ще видим днес на планината в Kingdom Come Park в Къмбърланд, Кентъки — макар и много след изгрева. Благославям Те, Господи, че си верен на всеки от нас в тази мисионерска поездка, и особено на мен, тъй като Светият Дух укрепи тялото ми, за да мога да участвам и да водя толкова голяма група за Твоя слава.

Хваля Те, ГОСПОДИ, Боже Всемогъщи, за безбройните начини, по които се грижиш за мен — грешник, спасен по Твоята воля и чрез Твоя Син Исус Христос.

Отначало си казвам, че този стих не се отнася за мен, тъй като не съм от онези, които страдат много за Теб, Господи. Но после виждам хората около мен, които страдат за Теб, и осъзнавам, че трябва да им помогна в битката им срещу силите на злото.

В Йоан 21:15-17 Исус говореше с Петър за това колко Го обича, като го попита три пъти: „Обичаш ли Ме?“ и всеки път завършваше с: „Паси овцете Ми.“ Ето, сега Бог ми зададе същия въпрос.

Гледам на този стих от два ъгъла. Първо, изчезването на храносмилателните проблеми, които ме мъчеха през изминалата година и бяха постоянни през последния месец — знам, че Ти, ГОСПОДИ, чу вика ми и се погрижи за мен с такова състрадание; хваля Те. Второ, победоносното сърце, което ми даде от мисионерската поездка до Club 180; Ти чу молбите ми за напътствие в тази поездка. Тялото ме болеше и стъпките ми не винаги бяха стабилни, но Ти лично ми помогна и изпрати други да запълнят пролуките в едно толкова голямо начинание. Хваля Те.

Ключовите думи тук са „с цялото си сърце“ и „според Твоето слово“. Забележете как е отговорено на въпроса — пътят на действие е определен. За да пазите сърцето си чисто, трябва да Го търсите със смирено сърце чрез Писанията.

В Ерусалим Павел щеше да бъде арестуван и изпратен в Рим. Миналия уикенд почувствах, че Духът ме води към Къмбърланд, Кентъки, за три дни служение — не тъжен повод като този на Павел, а ликуващ и изпълнен с Божията благодат към всеки от нас и към хората от Club 180.

Само да чуем благовестието не е достатъчно — то трябва да бъде прието с вяра, за да извърши делото си в нас.

Това ни учи, че всички хора са създадени по Божия образ и трябва да бъдат обичани.

Моите ученици — петдесет и двама — току-що се върнаха от три дни на мисионерското поле в Кентъки и почти съм изумен от способността им да следват Христос; те Му служеха, като обичаха Неговите деца. За външния свят хората, които ги познават, биха реагирали по същия начин, по който хората реагираха на Исус. Те са просто обикновени младежи с един необикновен Отец на небесата, който ги води в служение.

Бъдете внимателни, когато решите всеки ден да отваряте Божието слово и да слушате гласа на нашия Господ и Спасител — Неговото слово не само ни учи на прекрасни неща; то също разкрива и осветлява всеки грях, слабост или разпространено непокорство, пряко и със строги думи. Отговорете с покаяние и Той ще ви възстанови. Това е като да пиете горчиво лекарство или да тренирате, когато не сте във форма: резултатът е мир и по-добро здраве — физически, умствено и духовно.

Сега преминаваме към плана за успех — за послушание и утеха.

Заповядано ни е да следваме Божия образец, както го показа Исус Христос, за да не се отклоняваме от истината. Ето какво става, когато се отклоним: делата ни и мислите зад тях престават да съответстват на Божието слово.

За да бъдем „съвършени“, а не „съобразени“ със света, трябва да позволим на Светия Дух да преобрази умовете ни. Това става чрез Неговото дело, а не чрез нашата сила на волята.

Този стих казва повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Веднъж прочетох размишление от О. С. Хилман, което показваше разликата между това да работим за себе си, за да придобием необходимото за живота, и това да работим според Божието ръководство, за да получим онова, което не можем да спечелим сами. Когато оставим Бог да води, Той осигурява дори основното и ни подготвя да Му служим.

Този стих показва как лошите избори водят до лоши последствия. Много хора се заемат да изградят живота си според онова, което смятат за най-добрия план — но ако той е изграден върху човешко знание вместо върху Божията мъдрост, той е изграден без Неговата помощ.

Всички стихове от тази седмица сочат към едно и също положение: изгубеният човек, при когото Бог ви е изпратил, трябва да приеме, че да бъде направен съвършен, да бъде преобразен и да намери почивка и мир — всичко зависи от решението, което се изисква в Деяния 4:12.

Този стих беше използван и преди няколко седмици, но това не е изненада — нашият Отец ни връща към едни и същи стихове много пъти и всеки път показва нов оттенък на значението или ни дава възможност да Го хвалим още повече. Този стих идва, докато изпитвам дълбок мир и благодарност и се наслаждавам на радостта, която само Ти можеш да дадеш, след като съм повел другите към възможности да хвалят Бога.

Току-що преживях това с петдесет и двама ученици от прогимназията и гимназията и четиринадесет възрастни в Club 180 в Къмбърланд, Кентъки. Поверихме на Него делото, което Бог беше развил в нас, и Той го оформи според Своята воля, за да бъде изпълнена Неговата воля. Така определяме и изпълняваме Неговия план.

Мъдростта и разумът ни се дават, когато първо се смирим и коленичим в нозете на нашия Господ и Спасител Исус Христос.

Да бъдете внимателни към ситуациите около вас означава да обръщате внимание на обществото си — това, от което вече сте част, и това, в което Бог ви изпраща. Не прегръщайте злите неща, които изглеждат толкова желани, както направиха Адам и Ева в градината. Не позволявайте на желанията на света да ви надвият и да ви отклонят от Христовото дело; Бог ще ви изпраща на трудни, егоцентрични места, за да можете да насочвате хората към Исус.

Изглежда ужасно да се крием от Бога заради непокорството си, но всички го правим — като изгубени хора и понякога дори като непокорни християни. Позволете на Бога да ви намери и първо се справете със собственото си непокорство, а после вървете с Него, докато Той ви показва други, които се крият, за да можете да ги насочите към Исус.

Има предварителни условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да можем или да поискаме да обичаме другите достатъчно, за да им помогнем да се примирят с Бога — засегнахме някои от тях тази седмица.

Исус познава вътрешните нужди на всеки и открива присъствието Си на онези, които Го търсят.