Простият пътТом 3 · Седмици 17–24

Понякога, Отче, грижите на света пречат на това, което искам да направя за Тебе — на моето служение. Ежедневното натоварване е увеличено от здравословни ограничения и пречки в плановете.

Тони Евънс използва този стих, за да учи, че заветът, който Бог сключва с нас, е за наше добро. Бог ще изпълни всяко обещание, което е дал, и ще даде всеки ресурс, от който се нуждаем, за да Му служим.

Този стих продължава фокуса върху нас и нуждата ни да оставим всичко за Христос.

Павел пише на коринтската църква за борбите им с плътта. Ние все още лично и заедно се борим със собствената си плът и с пречките, които идват от другите.

Част от Божия призив е да разчитаме на Неговите духовни сили, за да преодолеем своята грешна природа и грешната природа на другите.

Спасението ми беше началото на най-великото приключение, което някой може да преживее, и да, то включва страдание лично, емоционално, духовно и физически.

Какъв чудесен стих, с който да завършим изучаването за тази седмица, като мислим какво очаква онези, които Бог е изпратил при нас, когато се обърнат към Христос в послушание.

Отче, това е важно обещание от Тебе, на което се позовавам всяка седмица. Толкова е хубаво да знам, че с всичките ми немощи, дори с грешната ми природа и упоритостта ми, Ти винаги си там, за да ме избавиш.

Отче, колко подходящо, сякаш е писано само за мен. Твоето слово е живо и говори на Твоя народ през цялата история. Тези три неща — четене, увещание, учение — са основа на всяко служение, в което си ме поставил.

Да, искам непрестанно да чувам Твоя глас, особено чрез Твоите думи, предадени от Твоя Свят Дух.

Всеки ден чувствам Твоето присъствие в живота си, във всяка ситуация и в живота на онези, които обичам, Отче.

Отче, понякога позволявам на „камъни“ да застанат между мен и изпълнението на Твоята воля в живота ми. Моля Те за прошка, когато това стане, и Те моля да махнеш всеки „камък“, който съм допуснал.

Смиряващо е, когато Исус ми говори така и веднага ми показва и къде не съм Го следвал с вяра. Прости ми, Господи. Амин.

Когато определяме нуждите на онези, които Бог изпраща, трябва да помним, че мъдростта, която Бог дава, идва от Него и Неговата сила.

Моето отношение с Тебе, Отче, е духовно, а не само физическо действие, и се основава на истината, открита от Твоя Свят Дух чрез Твоето Слово и постоянство.

Понеже всеки от нас се е разбунтувал против Бога, ние също трябва да се трудим за прехраната си и за семействата си, докато Исус се върне.

Исус казва, че трябва да ходим, както Той ходи, затова мога само да заключа, че Той ще ни подготви да ходим с Него.

Това е още едно описание на света, в който живеем като новородени християни; радваме се на Божията любов, докато Той я излива в сърцата ни.

Това става, докато учениците се борят с бурното море в тъмното и Исус се явява, ходейки по водата. Когато Го виждат и Той влиза в лодката, бурята спира. Това се случва и с нас днес: понякога тръгваме без Исусовото водителство, но щом осъзнаем грешката си, Той идва при нас и укротява бурята.

Сутрин след сутрин нашият Отец ме обучава в тишината на времето за размишление и после ме изпраща на мисионерското поле.

Пример защо добрите ми намерения, когато протягам ръка към другите, трябва да бъдат определени от Божия Свят Дух, за да следвам Неговата воля.

Йов се опита да опише космоса без такива знания и го направи точно. Не винаги трябва да разбираме всичко за Божиите пътища; просто трябва с вяра да приемем, че Той е суверенен над всичко.

Този стих показва, че Исус ни е избрал лично като Свои овце и ще продължи да се грижи за нас сега и във вечността.

Докато продължаваме смирено да се покоряваме на Неговото господство, зърваме Неговото величие, както е описано, и чакаме и наблюдаваме как Той ни се открива.

Сатана и неговите слуги постоянно нападат Исусовия народ, като се стремят да ни унищожат, но Исус предлага изобилен живот.

Когато сърцата ни са изпълнени с Христовата любов, е по-лесно да приемем призива Му да отидем при онези, които не Го познават.

Приятелят на Йов, Елиу, говореше с Йов по време на страданието му. И ние можем да се радваме на Божието величие дори във времена на страдание.

Бог ни е определил, подготвил, опазил и изпратил в света, за да избавим другите от участта им без Христос в сърцата им. Понякога ни се налага да страдаме, докато Бог ни доведе там, където може да ни използва.

Щях да бъда просто още един непокорен, себелюбив човек, ако Исус не беше живял, умрял и победил смъртта заради мен.

Като новородени християни имаме най-великия учител, живеещ в нас, за да можем да ставаме все по-подобни на Христос и да се радваме на обучението си. После протягаме ръка към другите с мъдростта, която Бог ни е дал.

Много от децата, които обучавам като ученици, преживяват за първи път ясно доловимия глас на Бога, докато се молят чрез Неговите Писания. Това е смиряващо за тях, както и за мен, докато Бог ме благославя със Своето разбиране за служението.

Като гледам този стих от моя гледна точка, виждам как Бог през годините ме е пробуждал за реалността на Своята сила и любов в ежедневието.

Когато виждаме поквара и разруха около нас, лесно е да изпаднем в отчаяние, но Исус учи: не се отчайвайте, защото Той отговаря на молитвите ни за онези, които обучаваме като ученици.

Това е толкова вярно за всеки новороден християнин, колкото беше и за Йеремия. Мисля как в незнанието си понякога смятам природата си за твърде слаба, за да върша Твоята воля, Отче, да бъда послушният, който търси Твоето сърце.

Този стих е изпращане в света, за да възвестяваме благата вест за Исус Христос на изгубените и умиращите — и с Исус до нас как можем да бъдем победени?

Удивително е, Отче, как ме обичаш и колко далеч си стигнал, за да ме избавиш и освободиш от грешната ми природа.

В този момент от живота си имам дълъг списък с молби, Отче, и все пак Ти ги знаеш в подробности. Ти се занимаваш с всяка от тях чрез силата на възкръсналия Спасител, Исус Христос.

Отче, помогни ми да Те празнувам днес, докато ме подготвяш да Ти служа чрез Твоята сила.

След като съм се отказал от контрола над живота си, Ти ще ме научиш кое е истина и ще ме водиш в Твоята истина, така че пътят ми да бъде белязан от чистота и превъзходство.

Това беше Авакум, който чакаше да чуе Божия отговор на злото, царуващо в Израил. Днес трябва да приемем същия призив, който получи Авакум: да се покоряваме на гласа на нашия Отец.

Няма друг начин да се надяваме да водим другите към Христос. Призивът започва с Него, понякога чрез нас, и продължава чрез Него, докато ни води в обучаването на другите като ученици.

Това послание не е само напомняне за мен, а трябва да се преподава на онези, които искат да Му служат.

Божиите благословения далеч надхвърлят всичко, на което бихме могли да се надяваме, затова трябва да Го хвалим всеки път, когато ни благославя.

От библейските стихове е ясно, а от ежедневието ни още по-ясно, че истинският ни успех идва само от Бога — всеки друг успех по наш собствен замисъл е само временен.

Исус Навиев призова народа на Израил да приеме завета с Бога, като обещае да го следва и да отхвърли другите богове. Исус Навиев избира да следва Господа.

Понякога поставяме Бога под въпрос, особено когато дойдат беди. Докато Той ме израства духовно, аз съм се научил да бъда по-доволен във времена на беда и да мога да се радвам на Неговите благословения.

Павел описва всички изпитания, които е претърпял поради послушанието си към Бога, и завършва със способността си да остане доволен.

Този стих следва същата тема — намиране на задоволство във времена на гонение.

Бог снема от нас отговорността за онези, които не ни слушат и може да отхвърлят посланието, което носим за Исус Христос, разпнат за греховете им.

Не смятам, че съм страдал много, но дори когато имам беди, Бог винаги е там, за да ми помогне.

Това дело на избавление, насочено към нас, е ключът към възможността веднъж завинаги да бъдем простени чрез благодатта и жертвата на Исус Христос. Божието приемане на нашето покаяние и молбата ни Исус Христос да бъде наш Господ и Спасител запечатват сегашния ни живот и бъдещия ни вечен живот с Него.

Това е трудно, тъй като все повече от законите и обичаите ни се отдалечават от Божия план за човечеството.

Това изглежда в рязък контраст с 1 Петрово 2:13, но подчертава, че има моменти, когато трябва да отхвърлим властите и да изберем библейския път и това, което Бог заповядва.

Сега откриваме призванието си и източника на желанието си да Му угаждаме. С нашето осъзнаване и посвещение ние възвестяваме благовестието на света.

Да се боим от Бога означава да Го почитаме, смирено да се покоряваме на Неговото господство, да Го хвалим за Неговото величие и да внимаваме да следваме всичките Му заповеди.

Това е предупреждение направо от Бога за нашата вярност — тя трябва да бъде само към Него и трябва да останем верни на нашия Създател и вечен, любящ Отец.