Простият пътТом 4 · Седмици 25–32

Каква радост би било да видим как Бог създава нашата вселена от нищо, как от хаоса идва ред. Сега живеем в забележителен свят с фино настроени механизми, които Той установи, за да ни даде приятен дом.

Нашият Отец никога не ни е обещавал отсъствие на болка и страдание; понякога страдаме поради непокорството на другите и поради собствения си грях, но въпреки това получаваме Неговите благословения. Какво може да бъде по-голямо от това да бъдем благословени и обгрижвани от Създателя на вселената?

В нашето странстване в този живот всеки ден носи свои предизвикателства, с които трябва да се справим — справедливи и несправедливи събития в домовете ни, в семействата ни, в приятелствата ни и в кръга ни на влияние. И все пак ден след ден Бог ни благославя, докато се учим да Му се доверяваме повече.

Всеки ден започва наново и свежо за мен, дори дните след не особено добри дни или безсънни нощи. Тази ежедневна новост започва, когато започнем деня с молитва и изучаване на Библията, като прекарваме време в нозете на Учителя и слушаме как Той ни обяснява Своите Писания.

Всяка сутрин прекарвам ценно време с моя небесен Отец, като слушам как ме подготвя за предстоящия ден. В някои дни ще преподавам ученичество или може би учебни предмети в християнско училище, а може да е ден, в който ще се моля с други. Всичко това са служения, през които Господ ме води, докато се опитвам да Му се покорявам.

Гордостта лесно може да се надигне в ума ни и да повлияе на отношението ни, особено когато Бог ни използва по мощен начин, за да изпълни целите Си. Можем да се възгордеем, защото сме спасени и привилегировани. Бог е нашият небесен Отец, Който ни е осиновил. Трябва да помним, че Той не ни избра поради нашата доброта, а за да бъдем променени отвътре по благодат, а не чрез делата си.

Това е посланието, което трябва да споделяме с един наранен свят: ние имаме мир и те също могат да го имат, когато приемат Исус Христос за свой Господ и Спасител по благодат.

Хваля Те, Отче. Ти си Могъщият. Мога да положа цялото си доверие в Тебе, защото Ти си истината и имаш цялата сила и любов да ме водиш и пазиш. Амин.

Когато изпитвам себе си, виждам много немощи, провали и случаи, когато не съм Ти се покорил; и все пак, докато продължавам в този живот, виждам всеки ден как Ти поемаш мислите ми, намеренията на сърцето ми и делата ми, като ме водиш към послушание.

Обучаването на другите като ученици ги променя завинаги, но променя и нашия живот, докато Светият Дух ни освежава и ни помага да се покоряваме на нашия небесен Отец.

Каква чудна сила има нашият Бог и даром я споделя с нас! В този случай не към сухи кости, а към онези, които нямат Неговото спасение.

Това описва кои сте в Христос и с право предполага, че сте избрали да приемете това преобразяване, извършено от Бога чрез Исус Христос, нашия Господ и Спасител, и Светия Дух. Това преобразяване е било бавно и постоянно през цялото време на вашето спасение.

Бъдете предупредени: трябва да обучаваме другите като ученици и да ги водим към Христос и да внимаваме грешната ни природа да не пречи на служението чрез Исус Христос.

Ако не познавате историята за жената, която помаза нозете на Исус със скъпо миро, предлагам ви да прочетете целия разказ в Mark 14. Въпросът е: „Вършим ли това, което Исус ни е определил, със същото любящо сърце, което тя показа към Исус?“

О, да, Отче, Ти си навсякъде едновременно и аз се радвам да Те призовавам на всичките различни места, където ме носиш, знаейки, че като мой небесен Отец и Подател на дарове, аз съм в безопасност в ръцете Ти. Не трябва да се боя от човек, звяр или демони, нито дори от болест или физически трудности.

Новороден не чрез моята сила или заслуга, а по Божията благодат чрез Исус Христос, сега всяка сутрин съм в тишина, за да можеш да ми се откриеш чрез Своето слово. По-късно през деня спирам, преди да вземам решения, за да слушам Твоя тих, нежен глас. Искам да Те прославям във всичко и да следвам само Твоя път, Господи, Боже Всемогъщи.

В този стих е Авраам и това е един от случаите, когато Бог му говори и обещава, че потомците му ще станат толкова многобройни, че няма да могат да се преброят. При спасението ми, когато повярвах, че Исус умря за мен и възкръсна от мъртвите, като пое моя грях, тогава бях спасен по благодат. Зная, че съм простен и ще царувам с Него завинаги.

Когато размишляваме върху сегашните ситуации, в които Бог ни води, понякога просто трябва да спрем и да си спомним всичките славни времена в миналото, когато Неговата воля е била изпълнена. Това ни напомня как Той ще продължи да действа, докато Му представяме всяко предизвикателство и чакаме и наблюдаваме.

В живота на всеки духовен ученик идва време, когато Писанията придобиват нов смисъл. Те не са написани само за ваша полза, за да ви успокояват или водят, а за да можете да ги използвате, за да успокоявате и водите другите.

Примирението започва с нас, когато позволим на нашия небесен Отец да премахне всяка грешна природа, която пречи на желанието ни да се покоряваме на Неговите заповеди.

Изгубените и духовните младенци имат нужда да Те чуят да говориш, Господи, затова, когато ми показваш думите, които искаш да им кажа чрез делото на Светия Дух, моля те да чуят и да повярват.

Отче, чувствам се толкова благословен, че съм създаден, пазен и обичан от Тебе, съвършения Отец, Когото никой не може напълно да проумее, и все пак Твоите пътища са ясно обяснени в Твоето слово и дела.

Харесва ми думата „с радост“, защото, докато се уча все повече как да следвам Твоите заповеди, забелязвам колко радост идва с послушанието и служението на другите в името на Христос.

Хваля Те, Отче, че ме избра и ми даде сила да приема Твоето предложение за осиновяване и вечно спасение. Моля се за другите, които са избрани, но още не са приели Твоята благодат.

Във всяка ситуация Исус служеше на другите и нямаше ситуация, от която да се отдръпне, колкото и трудна да ни изглежда. Исус беше смел във възвестяването на истината и в живеенето на мига.

Понякога е трудно, когато размишляваме върху успешно служение чрез Христос. Развиваме себична гордост, сякаш „ние“ сме го направили. В такива моменти моля Господа да смъмри Сатана, защото зная, че такива мисли понякога идват от него и от опитите му да отклони погледа ми от Исус към себичната ми гордост.

За нас, американците, може да е трудно да разберем какво е да живееш без основните неща в живота — храна, подслон, транспорт — но ние, от друга страна, трябва да се научим да се отказваме от имущество, положение и всичко, което би ни отвлякло от пълното служение на Божията воля и на другите в Неговото име. „Нещата“ не само отнемат средствата ни, но и ни пречат да забелязваме хората около нас, които имат нужда да познаят и приемат Христос.

Когато помним откъде сме дошли и какви хора бяхме, и после срещнем изгубените, по-добре разбираме начина им на мислене и нуждата им да приемат Христос. Ставаме свидетели на удивителния, могъщ Христос, Който живее в нас и ни преобразява в Свой народ. Искаме същото осиновяване за всеки.

Навуходоносор знаеше от първа ръка как Бог може да смири гордостта на самопровъзгласената важност. Когато животът е добър и ние преуспяваме, ставаме популярни, имаме влияние над другите и се радваме на това, което смятаме за успех, можем да се възгордеем. Приписваме си заслугата за това, което Бог е благословил в живота ни.

Този стих е част от обсъждане на това как се различаваме в начина, по който живеем християнския живот и се отнасяме с другите. Трябва да разпознаваме различните им навици и начини на мислене, да учим Словото и да го оставим да поправи всички техни недостатъци.

Говорихме за гордостта и постиженията, а също и за успеха, но нищо от това не бива да ни кара да се съсредоточаваме върху тях вместо върху Христос.

Павел имаше основание да се хвали поради подготовката си и многото жертви за благовестието, но осъзна, че привличането на вниманието към самия него ще отклони другите от Исус и от нуждите на онези, при които Бог го беше изпратил да помага.

Павел обясняваше, че не очаква църквата да се грижи за всичките му физически нужди, докато е с тях. Той беше готов да работи и да плаща сам за себе си. Не искаше те да се лишават, за да задоволяват неговите нужди.

Завършихме обсъждането на битките си и как да оставим Светия Дух отново да ни съсредоточи върху важното: верността ни към мисията да възвестяваме Исус Христос според Божието господство.

Този стих описва живота ни с Христос като живот на доверие и спасение, сега и завинаги. Поради тези причини и поради радостта и мира, които Той дава на осиновените Си деца, ние Го хвалим и Му се покланяме.

Това е време, когато се откъсваме от изискванията на живота и просто хвалим Бога. Нашият екип и доброволци прекарват седмицата си в подготовка на „програма“, която да ни помогне да се съсредоточим върху нашия небесен Отец и Неговото хваление.

Това е част от последната реч на Исус Навиев, след като евреите се бяха заселили в новите си домове в обещаната земя. Тя ни призовава да посветим не само себе си на служение на нашия небесен Отец, но и семействата си. Трябва да станем светлина за братята и сестрите си, за родителите си, за децата си и за по-далечните си роднини.

Павел обичаше Господа толкова много, че прие призива си да обича ближния и пожертва всичко, което имаше, за да могат другите да чуят благовестието и да приемат Христос чрез спасението. Любовта към Бога ни води и ни дава сила да обичаме другите.

Този откъс е от раздел, който говори за робите и как да се отнасят към господарите си. Той ни учи и на връзката между служението на човечеството и послушанието към Бога. Служим на другите по Божиите заповеди, а не по човешките изисквания. Това означава, че Бог решава как да помагаме на другите.

Тези стихове подчертават отношението ни към най-близкото ни семейство и отговорностите ни към него. Павел дори стига дотам да каже, че ако не обучаваме като ученици хората от семейството си, това е същото като да се отречем от вярата си в Исус Христос.

Това ни учи още да даваме изцяло в служението си на нашия Господ.

Павел говореше за македонската църква и как нейната преданост и любов към Исус Христос я подтикваха да снабдява Павел и много други, в този случай с молитва и материални средства.

Отче, Твоите благословения са върху мен. Те ме утешават всеки ден. Те посрещат всяка моя нужда. Ти ми тълкуваш Писанието чрез Светия Дух. Още по-велик е Твоят Син, Който страда и умря за мен.

Част от ученето да следваме Христос е мъдростта, която Той ни дава, докато изучаваме Неговото слово и Неговите пътища, и наистина Той не ни отказва тази мъдрост.

Часът е 1:42 през нощта и аз съм буден и размишлявам върху Твоето слово, Господи, така че този стих наистина се отнася до мен. Хваля Те, Господи.

Понякога този вид молитва е свързан с конкретна ситуация — осъзнаваме ситуация, с която знаем, че само Бог може да се справи, и затова Го молим да се намеси.

Показвам, че ме е грижа за хората около мен, като живея по стандартите, на които ме учиш, Господи, чрез Твоето слово.

Чрез смъртта на Христос можем да бъдем примирени с Бога. Първо трябва да сме сигурни, че сме примирени, преди да водим другите към тяхното примирение, а именно към приемането на дара на прошката и спасението.

Обикновено този аспект — съпричастността — се свързва с хора с вътрешни борби и духовни нужди, но този стих ни насърчава да показваме голяма благодарност към онези, които следват Христос и са посветили живота си на Тебе, Господи, за да учат другите за Тебе.

Това е толкова велико хваление. То разкрива истинското сърце на Божия служител. Това лично ходене с Христос е толкова силно, че други християни със същия дух ще го забележат и ще се зарадват.

Пропуснах по-голямата част от тази история, затова се върнете и прочетете цялата 33-та глава. Важното тук е, че Бог възнаграждава нашата вярност. Не само ще видите Исус, но и ще Го показвате на другите, докато свидетелстваме.

Това беше моментът, когато Павел получи знака, че е простен и вече е спасен. Животът му се промени драматично, както ни е показано в Библията.

Исус току-що беше поучавал и служил на множествата и сега имаше нужда от време насаме с Бога, Своя Отец. Ние се нуждаем от ежедневно тихо време насаме с нашия небесен Отец, докато размишляваме върху обстоятелствата си и пътя, на който Бог ни е поставил.

Това е част от молитвата на Исус за единство заедно с Исус в сърцата ни. Грижата за хората не е само за изгубените или за християните, които се нуждаят от помощ, но и за нашите съработници, с които работим в църквата и в общността.

Ако ще служим на другите, трябва също да сме сигурни, че живата вода от Исус тече през нас.

Когато възвестявате Исус на изгубените и те започнат да отговарят, може да ги обземе голям срам за греховете им. Ако са привлечени от Исус и приемат, тогава им възвестете надеждата за прошка. Това е добър стих за използване.