Простият пътТом 1 · Седмици 1–8

Това е добро описание на това как е всяко наше богослужение в църквата, без танците и с някои различни инструменти. Отче, помогни ни да Те хвалим в богослуженията си всяка неделя и всяка сутрин в тихото си време.

Отче, земното ми хваление не достига това, което би трябвало да бъде в отговор на ежедневното Ти общение и на това, че продължаваш да ме обучаваш като ученик; но днес мога да се справя по-добре, а във вечността, когато греховната ми природа вече я няма, ще бъда свободен да Ти се покланям, както подобава на Твоята слава.

Отче, трябва да Те поставям на първо място във всичко, което правя, за да мога да придобия чертите на плода на Духа от Галатяни 5:22-23.

Това е проблемът на човека още от Едемската градина. Той иска да бъде пълен господар на живота си във всяко отношение. Библията ни учи, че трябва да бъдем стражи един за друг (Езекиил 3:17).

Пътуването по Божия път винаги включва свидетелстване и обучаване на другите като ученици, когато Бог ги доведе на пътя ни. Избраните са онези, които са влезли в отношения с Бога чрез Исус Христос.

Ако позволим на Светия Дух да ни постави лице в лице с Бога, и ние ще чуем това, което чу Исаия — в пълна свобода и ние ще кажем: Ето ме, изпрати мене.

Разпознаваме всички нужди на хората и работим с тях, но и се радваме с тях, когато споделят как Исус действа в живота им. Ставаме техни приятели.

Простият път вече може да бъде обсъден по-подробно, с по-дълбоко разбиране на мисията, в която Бог ни води. Никой от седемте не оставя място за самоизтъкване или себични нагласи.

Библията е нашият план за игра, нашият генерален план за лично преобразяване. Мъдростта идва с осъзнаване, приемане и вграждане в душата ни.

Исус прекара три години и половина с учениците, като ги учеше, и все пак те още се нуждаеха от помощ. Днес Светият Дух продължава да действа в нас.

Без учител можем да запишем всичко, което трябва да разберем, но е много по-добре да имаме такъв. Само чрез Божия Свят Дух можем да следваме седемте прости стъпки.

На седмия ден от седмица 1 бяхме научени да бъдем съпричастни към изпитанията на Божия народ. Днес Исус ни изпраща да правим ученици от същите тези хора.

Отче, зная, че Ти ме избра измежду всички грешници, които са живели или ще живеят, като ни преобразяваш в Своя армия.

Този стих подготвя почвата за всички стъпки на „Простият път“, за да бъдем изпълнени с Божията любов и сила.

Ежедневният ми фокус трябва да започва с Бога, моя Отец. Когато мисля за Него и чета стихове за хваление, личните ми проблеми изведнъж сякаш остават на заден план.

Чрез Христос, Неговото Слово и Неговата намеса мога да позная и придобия истинска мъдрост. Човешката мъдрост не е Божията мъдрост, но Светият Дух може да тълкува и прилага Божията мъдрост.

Докато вървим по простия път и търсим начини да правим добро на другите, не бива да забравяме, че Божията милост е това, което ни дава сила да правим добро.

Утвърждаването и възстановяването на хората в общение с Него винаги е на Божието сърце — дотолкова, че Той изпрати Исус.

Това говори за наградите, които Бог дава на онези, които вярват на словото Му и правят ученици, както е заповядано в Матей 28:18-20.

Чрез Светия Дух Той ще ни даде да разбираме Неговите истини, както се виждат в Неговото Слово.

Павел се радва, че Исус Христос, със Своята сила и любов, е силен, когато Павел може да предложи само немощ.

Отче, няма подобен на Тебе; никой не е по-велик от Тебе и никой не обича така, както Ти обичаш.

Как Павел премина от невярващ към вярващ, после към ученик и накрая към човек, който прави ученици? Преобразяването му стана чрез Светия Дух, Който го учеше на Божието слово.

Хората не искаха нищо общо с Бога на Ной и се направиха господари на собствения си живот. Тук става дума за естественото ни желание за лична слава.

Ние искаме, после чакаме, докато Бог ни подготвя за отговора Си. Когато Той и ние сме готови, действаме според Неговата воля и снабдяване.

Можем да приемем Божия призив с Неговото позволение и Неговата сила, но вярата ни трябва да израсне, за да отговаря на предизвикателството да служим на Неговия народ.

Това е същото послание, което възвестяваме на онези, които Бог изпраща на пътя ни.

Това ни учи за нашия характер, за да можем по-добре да се отъждествим с нуждите на онези, при които сме изпратени да помагаме.

Това беше част от „Първосвещеническата молитва“ на Исус. Въпреки всички мъчения, които Му предстояха, Той мислеше за мене и за всички, които ще повярват в Него.

Благодаря Ти, Исусе, че продължаваш да издигаш сърцето ми и ми даваш сила да Те обичам и да Ти служа.

Отново, Отче, Твоите думи издигат духа ми, както само Ти можеш, и сега съм готов да Ти служа.

Интересен стих, с който да започнем деня, докато отиваме на църква.

Отче, намирам убежище в Тебе.

Това е Павел, който като част от свидетелството си пред цар Агрипа обяснява как следва заповедите на Исус Христос.

Да, Господи.

Когато сутрин ставам, не винаги съм духовно силен, затова започвам с тихо време и общение.

Това е нашият призив — да излизаме с радост и да разказваме на другите за Христос.

Щом пристъпя към служебното предизвикателство на деня, срещам ситуации, за които не съм съвсем подготвен.

Отче, свидетелствам за истината на този стих — само Ти си ме снабдил далеч отвъд всяко човешки разумно очакване.

Бог може да използва този стих, за да ни извади от собствените ни егоцентрични мисли, обстоятелства и тревоги.

Това изглежда толкова проста молба, но е трудно да я следваме в ежедневните си пътувания и в отношенията с другите и със самите себе си.

Научих се да спирам в същия момент и да се моля за някого, иначе мога да се разсея и да забравя по-късно.

Като започваме всеки ден, започвайте всяко изучаване, като се съсредоточите върху Бога, нашия Отец.

Толкова лесно ни е да се отвърнем от Тебе, Господи, когато сме изкушавани от света. Моля Те, пази ни.

Когато оставаме на Господния път, Неговата милост и вярност са наши спътници.

Исус беше тук, за да се покори на Своя Отец, и ние също.

Исус ви подтиква да продължавате да растете в благодатта, докато получавате духовно благословение от нашия Отец на небесата.

Тук се присъединявате към други християни в делото да достигате до хората за Христос.

Това е Божията цел и заповед за нас и видът хора, които трябва да станем.

Всяка сутрин трябва да хвалим нашия Отец заради чудните неща, които е направил за нас и ще продължава да прави, докато живеем за Него.

Случват се толкова много неща, предназначени да ни обезсърчат, но не дотам, че да спрем да се покоряваме.

Нека спрем за момент, да седнем с Исус и да Го оставим да ни напомни за нашия път към спасението.

Греховете ми са простени и съм очистван, за да не пречат вече на послушанието ми.

Така говори Исус на Никодим, като обясни нуждата от изцяло ново духовно раждане, преди да можем да бъдем приети от Бога, нашия Отец на небесата.

Предишните пет стиха водят към това действие — лично решение за Христос, когато приемем греховното си състояние и бъдем спасени.

Отново разгледахме призива си към спасение, а Бог ни е дал Своето осиновение и ново място в делото, към което ни е призовал.